На този въпрос няма еднозначен отговор, защото има деца, които приемат промените без нито една сълза, но има и такива, които не са съгласни и протестират. На въпроса: „От какво зависи дали ще плаче детето?“, има много отговори: От техния темперамент. От това дали сте започнали промените в момент, в които изпитват някакво неразположение или имат осезаем дискомфорт от растежен скок, от пробиване на зъбки, и др. От това колко е силна вашата мотивация и последователност, защото всяко връщане назад е предпоставка за по-силна съпротива, следователно и за повече сълзи. От това дали сте направили точната корекция по режима и детето не е преуморено или пък, обратното - не си е доиграло достатъчно. Канадският лекар Гордън Нюфелд използва един великолепен израз – „неизбежни сълзи“. Това са онези сълзи на бебето, които са неговата реакция към нещо различно, например, от опита да го приспите по нов начин. Те се различават от сълзите от глад, дискомфорт, болест, напрежение около скока в растежа или неспособност да достигне веднага играчката, която иска.

Стопираме нашата работа за толкова, колкото е необходимо. Ще ви дадем съвети, как да реагирате, но периодът на боледуване е време, в което сте плътно до детето и му давате цялата си грижа и внимание. Това не е време, в което е удачно да се опитвате да обучавате детето на каквото и да е било.

Периодите на промени не са момент, подходящ за работа по съня. Ако имате непредвидено неотложно пътуване, по време на нашата работа, ще преценим как да спрем. Обикновено, стопираме проследяването за периода на пътуването и след това, когато се свържете отново с нас - продължаваме. Често, обаче, подобни промени в ежедневието ни връщат няколко стъпки назад.

Меки методи са тези, които предполагат много плавна промяна в условията и начина на приспиване. При тях се предвижда по-дълъг период на подготовка, за който можете да се запознаете по-подробно в тази статия. Основните цели на меките методи са: · да минимизират плача и по възможност изцяло да го изключат; · да подготвят и предразположат максимално детето; · да се действа по-бавно и плавно, без стрес, а с много любов; · съобразяват се изцяло с детето и предпочитанията на семейството;

Не. Това дали ще останете в стаята или не, си е решение на родителите. За много, оставането в стаята, докато детето се унася, е мил момент. Можете да останете на този етап, но е възможно след време да настъпи регрес в съня, т.е. детето отново да има нужда от вашата подкрепа.

Не. Факт е, обаче, че пълният мрак е предпоставка за по-дълъг и здрав сън. Ние можем да дадем препоръки, да обясним кое как би могло да повлияе и защо, но крайното решение го взимате вие. Имайте предвид, че това е само един от факторите, които влияят на съня, така че не разчитайте, че коригирайки него ще се случат вълшебства.

Децата обикновено се будят между 6 и 8 часа. Препоръчително е да фиксирате един час за ставане и да се придържате към него. За целта може да се наложи да будите детето. Разбира се, този час не винаги ще е закован, но все пак нека бъде с малки отклонения. Така ще може да структурирате деня като следите за интервалите на будуване, подходящи за възрастта на вашето дете. Така че, кога ще е часът за лягане се определя от това, кога свършва последния интервал на будуване. Това означава, че докато сутрешния час може да е практически един и същ, то вечерният сън може и да не е точно в един и същ час. Това произтича от непрекъснато нарастващите интервали на будуване на порастващото дете.

Да, така е, за да успеете да направите работещ режим, е необходимо да будите детето. Това се прави като увеличите деликатно шума в стаята, където спи - влизате, дърпате пердета/вдигате щори, може да отворите вратата на гардероб, чекмеджета. Създайте ниво на шум като обичайното за будуване. Ако не се събуди самичко, изчакайте десетина минути, тогава нежно го погалете, леко размърдайте, започнете да сменяте памперс-пелената. Повече за това кога се налага да будите детето, може да прочетете тук.

Първо, помислете дали сега е моментът за премахването. Ако не се налага винаги да му го подавате, то може да помислите и да го оставите като средство за успокоение. Иначе с биберона се работи по два начина - учите детето да си го взима само (ако възрастта му позволява) или го премахвате изцяло. Приучаването става, като денем разпръсквате няколко биберона по леглото, взимате неговата ръчичка със своята, имитирате напипващи движения, докато стигне и вземе бибата. Принципно, ако успее да го научите да си я взима само, или изрично не искате да я махнете, за нас не е пречка, поне до към 1,5-2 години. Тогава вече пречи на зъбите, а в яслата не е разрешено.

На тази възраст е нормално да има кратки дремки, даже това може да се случва и до 6-7-8 месечна възраст. Проверете дали спазвате интервала на будност за възрастта му, защото има вероятност да го превъзбуждате и това да пречи на заспиването. Вижте таблицата ни с препоръчителни норми за сън. Често от превъзбуда, децата спят само кратки дремки, събуждат се недоспали и кисели, интервалът се скъсява, те пак заспиват в неподходящо време и така се завърта кръг. Но ако детето ви се буди в настроение, не плаче, заспива лесно и има добър сън, то това може да е неговата норма. Не е задължително да се вписвате в таблицата. На тази възраст препоръчваме да започнете поне на един сън, да го приспивате по различен начин, от обичайния.

На тази възраст, биберонът се премахва, като поне месец преди това му говорите, че вече е пораснало и няма нужда от него. Направете си календар или ползвайте готов, там му покажете - ето на тази дата (и я зачертайте) вече няма да има биба. Всеки ден ходете и зачерквайте дата по дата. Има и сполучливи книжки за премахване на биба, дори и песнички. В определения ден, изхвърлете всички биби и не давайте повече, иначе ще го объркате много. Само не казвайте , че ще я подарите на друго дете! Може да я подарите на магазин и те да му дадат подаръче (това организирате предварително). Ако си няма играчка за сън, е добре още в началото на подготовката, да му дадете такава, може да е мека играчка, кърпичка, даже ваша тениска, мъничко одеалце, нещо, което да пипа и мачка с ръчички. Говорете му, че играчката ще остане и ще я гушка дори и след като се раздели с биберона.

Никога не е късно да научите детето да заспива самостоятелно. Всяка възраст си има своите предизвикателства, но и своите плюсове. Както винаги казваме – от вас, родителите, зависи да научите детето да спи, то ще ви следва, ако сте уверени, мотивирани и последователни. Прочетете тази статия и започваме!

Първо проверете в яслата, кога е времето за обеден сън. Обикновено децата се слагат за сън 12:30 (кой кога заспива и колко спи, е друг въпрос) и стават от леглата до 15-15:30. Възможно е да е по-трудно да напаснете детето по режима на градината в движение, затова препоръчваме поне месец преди това, да започнете да нагласяте новия режим. Започнете с фиксиране на сутрешното ставане, нека е около 7-7:30. Така постепенно, детето ще свиква да има първи интервал на будуване 5 часа, а втория да е 6 часа. Ако вашия интервал в момента е по-къс, започнете, през 2-3 дни, да го увеличавате с по 10-15 минути, докато стигне 5 часа. При заспиване около 13-13:30, спокойно може да има дневна дрямка около час, час и половина. Ако неговата дневна дрямка в момента е по-дълга, то пък нея започнете да скъсявате с по 10-15 мин през няколко дни. Това, което ще бъде извън вашия контрол в последствие, е колко точно ще е обедната дрямка в яслата. След взимане от яслата, ще е необходимо внимателно да следите детето да не се превъзбуди и да излезете от интервала му на будуване.

Нощните събуждания, ако са само при пробиване на зъбче, е въпрос на търпение и фокус в по-доброто успокояване денем, следене на интервалите на будуване, работещ ритуал за сън, да внимавате да не се превъзбужда. Иначе само за зъбките - даване на нещо за успокояване на венците, след консултация с педиатър и нещо обезболяващо. Може да давате и хомеопатия. Но, засечете колко време вече е този дискомфорт в съня. Ако го има и без пробиване на зъб, е необходима промяна по режима и/или премахване на асоциации за заспиване и доприспиване. В повечето случаи, проблемът основно е именно в асоциациите, а не в зъбките.

Това, че детето ви продължава да се буди толкова често нощем, обикновено означава недобър режим и това вероятно е от отдавна. Заспива самостоятелно, без никаква помощ, което е чудесно, поздравления! Описаното, обаче, са асоциации за доприспиване. Възможно е да няма асоциации за заспиване, а само за доприспиване. На тази възраст са и сериозна проверка на вашите граници. Вероятно сте чували за т.нар. бебешки пубертет, в който се иска много търпение и отстояване от ваша страна. Относно водата - проверете колко пие денем, дали в стаята не е сух въздухът, или оставете чаша, не шише, с вода. Така, пиенето нощем не им харесва много и ако не е истинска нужда за вода, се отказват. Относно страха от сянката - влезте в неговата стая, угасете светлините (или направете както той спи, ние препоръчваме сън на тъмно), легнете точно на мястото, на което лежи той и внимателно разгледайте стаята. Често на тъмно наистина се виждат сенки, които изглеждат страшни в очите на малкото дете. Препоръчвам ви, ако страховете продължават, да се консултирате с детски психолог. Често има нужда от съвсем лека промяна в подхода към тези страхове и те ще изчезнат.

Кратките дремки са характерни за децата на 5-6 месечна възраст. В някои случаи продължават и до по-късно. Първо, проверете дали детето се буди в настроение, спокойно издържа интервала за възрастта си, заспива лесно. Ако това е така, то всичко е наред. Но ако това не е така - има нужда от промяна. Ето и няколко варианта за удължаване на дневната дрямка: 1. Да сте до бебето, когато започне да се пробужда и да му помогнете да заспи отново, като му давате същата помощ, която сте му дали при заспиването. 2. Да сте до бебето 3-5 минути преди събуждането и да го погалите, залюлеете, както то си лежи, да му шъшкате... 3. Да го разбудите 3-5 минути преди събуждането му, като го погалите, леко обърнете, но без да го събуждате съвсем. Така то ще е достатъчно сънено и ще продължи да спи. Това е леко рисков метод, но при малки бебета работи. Но и да го събудите, не се тревожете, няма да сте прекратили съня му с много минути. Обикновено след като детето се научи да заспива само, без помощ, то означава, че вече може да се самоуспокоява и да удължава само дремките.

Около осмия месец обикновено, децата преминават на две дремки, така че дотогава ще имате плаващи часове и това ще е ритъм, а не режим. Бебето расте и динамиката е бърза. До днес може да имате чудесен ритъм, но днес всичко да се е объркало. Интервалът на будност е времето от събуждане до следващото заспиване, тоест в него влиза и приспиването. За тази възраст е около 1ч.-1ч. и 15мин, като внимавате да не се превъзбуди. Опитвайте поне на една дрямка да го приспивате по различен от обичайния, начин. Имайки предвид, че е още много мъничко, е нормално да заспива след хранене.

За въртенето на главата има няколко възможности - глад или любопитство. На тази възраст, често околният свят е много интересен и това ги кара да са нащрек и да любопитстват... Детето е мъничко, възможно е да е рефлексът на Моро, който е естествена реакция и е част от израстването. Вашият глас ще му действа успокояващо в такива моменти. Може да опитате повиване. Може да се консултирате и с педиатър, разбира се. Какво е количеството мляко и колко пъти се храни, пак е от компетенцията на лекаря. Относно това, че си играе с шишето - може да е от това, че не е достатъчно гладно в този час или мястото, на което се храни е много светло, шумно или му е интересно. Опитайте да смените мястото на хранене.

В момента детето става много късно сутрин и това пречи на целия режим. Първото, което препоръчваме е плавно да изместите сутрешното ставане да е около 7-7:15,30. Това става като започвате да го събуждате с по 10-15 минути по-рано на няколко дни (влизате в стаята за сън и създавате лек шум - дърпате перде, отваряте гардероб…). Дневната дрямка е удачно леко да се скъси, 1:45-2 часа да е максимално. Важно е също как прекарва интервалите на будност, първо активни занимания, после спокойни игри и в края - ритуал за сън. При вечерният ритуал, изместете за по-рано всичко, което го енергизира, независимо дали се радва или ядосва. Това може да е: къпане, миене на зъби, почистване на нос, уши... Нека храненето бъде преди ритуала, не в стаята за сън. Ритуалът за сън се променя леко с порастването на детето, винаги може да го промените, ако видимо вече не му помага да се успокои окончателно. Но нека променяте само по едно нещо на няколко дни, иначе децата често се объркват.

На тази възраст е регресията на съня и тя влияе негативно, ще премине. Това че се буди с крясък, говори за преумора, следете интервалите на будност (1:45-2часа) и как протичат те. Правете качествен ритуал за сън, за да го успокоявате максимално добре. За въртенето на главата има няколко вероятности - глад или любопитство, на тази възраст често околният свят е много интересен и това ги кара да са нащрек. Възможно е още да е силен рефлексът на Моро - естествена реакция и част от израстването. В такива моменти, вашият глас ще му действа успокояващо. Винаги може да се консултирате и с педиатър, разбира се.

Децата преминават на по-малко дремки, когато започнат да дават сигнали - вече да могат да издържат по-дълги интервали, без да са нервни и кисели, може да започнат да стават преди 6 сутринта, да се появят нощни будувания, да отказват една от дремките или да заспиват много трудно за нея... Стандартно, преминаването се случва към 6-9 месечна възраст. Децата нормално стават сутрин между 6-8 часа. Първата дрямка е според интервала на будност за възрастта им (2:45-3 часа).