top of page

Историите, които ни мотивират или как да научим близнаци да спят самостоятелно?

Актуализирано: 26.01.2023 г.



Към нас се обърнаха семейство Димитрови с две прекрасни близначета - момченца, малко над 4 месечни. Децата имаха кратки дневни дремки, които невинаги можеха да се удължават, неспокоен нощен сън, трудни и продължителни приспивания. Като родени по-рано от термина, те имаха и своите допълнителни нужди, а наличието на железен дефицит даваше своите негативи и върху съня им.


Знаете какви са трудностите да си от скоро родител, да имаш проблеми със съня на детето, оттам и със своя, да следиш храненето, къпането, обичането, събличането, прането, пелените, да се справяш с локацията на апартамента си и сваляне на бебето долу в количката, дали се питаш дали си купил пелени, крем за подсичане, и хиляди други дребни, но все така важни неща. Да сложим в картинката, че и родителите има нужда от храна, понякога... от баня и тоалетна, понякога... от лично време, понякога, имат нужда да изпият топло (?!?) кафе или чаша вино, понякога... а сега всичко това го умножете по две.

 

Предизвикателство по две!

 

В четвъртия месец се случва регресия, това е период, в който съня на бебетата е възможно да бъде силно нарушен. Давахме си сметка за това, но родителите бяха истински мотивирани и решени на промяна и започнахме. А и ние, като консултанти по детски сън, смятаме, че това е по-скоро прогрес на съня, все пак децата растат и сънят им става като на възрастните.


Започнахме работа с постепенни корекции на режима. Майката беше добре запозната предварително и не ги приспиваше на гърда, а те бяха ексклузивно кърмени. Това беше много правилно и намаляваше списъка от нещата, върху които да работим.


Често нашата работа е като танго – една стъпка напред, две назад. Още повече, имайки предвид, че на тази възраст говорим по-скоро за ритъм на деня, поради бързата промяна на децата, буквално всеки ден. Тук също започнахме така, танцувайки. Освен всичко останало, двете бебета се будеха взаимно, все още бяха в период на взаимно опознаване, не бяха усвоили как да се самоуспокояват. Имаше дни, в които, за да може да бъде удължен, дневният сън беше предимно в количката. След време, последната дрямка отпадна и дневният сън стана значително по-добър. Имаха много добри дни, понякога не толкова.


Постепенно режимът започна да става все по-предвидим, дремките се удължиха, интервалите се станаха точните за тях, бяха намалили значително асоциациите за заспиване, но някакси не постигахме докрай целите си - все още нямаха по-дълъг, консолидиран нощен сън.

Решихме да започнем работа за самостоятелно заспиване и да премахнем изцяло асоциациите за заспиване.

Тогава се яви ново предизвикателство – майката и едното бебе влязоха в болница за операция.

 

И тук вече нещата станаха извънредно вълнуващи - таткото започна да работи с другото бебе по самостоятелното приспиване, сам.

 

Прочете стъпките на метода, последователно и точно ги следваше. И не само това – всеки ден ни пращаше изключително подробно какво е правил, кое колко време му е отнело, как е реагирало детето. Честно, не сме имали по-подробна и ясна обратна връзка, сякаш бяхме там и ги виждахме. Четяхме със затаен дъх, ден след ден, те бележеха все повече и повече успех.


След завръщането от болницата, оперираното бебче имаше нужда от успокояване, адаптация и повече гушкане от мама. Тя му даде това време, но скоро след това започна да работи и то да заспива самичко. Отново изпращаха регулярно обратна връзка, променяхме неща в движение, обсъждахме всичко.


И така, историята продължава, те ни поканиха да видим какво сме постигнали. Отвориха дома и сърцата си, ние влязохме там и видяхме любов и топлина, видяхме грижа и разбиране, видяхме и гушкахме бебетата.

 

И видяхме как две близначета заспаха за 10 минути, да, за 10 минути.

 

И бяхме там за чаша вино, за сладки приказки, хапнахме вкусната храна и чудесната питка, която беше приготвила майката.

 

Семейство Димитрови - Виктория и Петко, и вашите вълшебни деца - Теодор и Мартин, това постигнахте вие, четиримата!

 

За нас беше чест, удоволствие, предизвикателство и вдъхновение да ви съпровождаме, подкрепяме и консултираме в този път, но работата свършихте вие!


Показахте ни на практика как се получава желан резултат, когато си намерил своя консултант, когато му се довериш, но най-вече Ти си непоколебим и последователен при изпълнение на препоръките. Желаният резултат се получава от една страна с добри и точни препоръки, с гъвкавост и смели промени, но от друга - с активните, отговорните, и нежно упорити действия на родителите. Децата са сензитивни и интуитивни, те следват мама и тате.


Вики, твоята безусловна любов, умението да сътворяваш топлина и уют и ти, Петко - ТАТКО НОМЕР 1, с твоята грижовност и отдаденост, ни показахте какво е нужно, за да има щастие.

А ние сме влюбени в Марти и Тео, нека бъдат здрави и благословени!


Мили приятели, това може да бъде и вашата история.

Правете всичко с любов, осъзнаване, приемане и търпение, живота ще ви се отблагодари.

 

Ако усетите, че ви е трудно са се справите сами - ние сме насреща.

Именно защото и ние сме били недоспали и изтощени майки, ви разбираме до болка.

Създадохме за вас онлайн програми. Те са практични и удобни, ако не искате да се ангажирате с консултант по детски сън, да записвате час, да организирате кой да гледа детето…

А ако имате нужда някоя като вас майка да ви изслуша, подкрепи и помогне, не се колебайте и изберете консултациите ни.

bottom of page