Практически няма период, в който това да е рано или пък късно. На всяка възраст има как да се подходи и да се намери работещ метод за всяко дете.
Важното за успех, на който и да е метод, е ангажираността, последователността и силната мотивация на родителите.
Разбира се, методът се избира не само от желанието на родителите. Необходимо е да се съобрази и с темперамента на детето и със неговата склонността лесно да приема промени.
Повечето школи по детски сън казват, че подходящото време за приучаване или поне начало за самостоятелно заспиване е след 4-тия месец на бебето.
Тогава свършва т.нар. четвърти триместър на бременността, услужливо даден от природата като време за взаимно опознаване на мама и бебе. Това е и период, след който регресията на съня в 4-тия месец заглъхва. Тази регресия е важна, защото точно през нея, фазите на съня на бебето се променят и стават като при нас, възрастните.
Освен силното желание на родителите, успеха на методите за приучаване към самостоятелно заспиване, не можеда се случи без добра предварителна подготовка. Тя включва:
✔ оптимизиране на режима на сън и будуване;
✔ установяване на дневна рутина;
✔ премахване или поне намаляване на силата на нежеланите асоциации за заспиване;
✔ запознаване и избор на метод за приучаване към самостоятелно заспиване;
✔ съставяне на план за действие;
✔ действие.
Целта на всички методи за обучение на самостоятелно заспиване не е да попречат на бебето ви да се буди през нощта (всички деца се будят, дори и ние, възрастните), нито целят бебето да изкара цялата нощ без хранене (много бебета се нуждаят от храна до около 1 годинка). Целта е да научите бебето да заспива самостоятелно, без да зависи от външна допълнителна намеса.
Методите за самостоятелно заспиване са създадени, за да дадат ясни и последователни действия, да намалят лутането на родителите и хаотичнитещ действия и да предотвратят неусотното придобиване на нова асоциация за заспиване.
Ето най-често използваните методи:
◼ Бърз метод - без никаква помощ от родител и рязка промяна на условията за заспиване (Cry-it-out).
След ритуала за сън, оставяте детето в леглото му и излизате от стаята. Това е. Не се връщате, независимо колко плаче и ви вика. Този метод не е за всяка психика, труден е за издържане, независимо, че гарантира бързи и трайни резултати. В България не е много популярен, а ние категорично не го препоръчваме и не го практикуваме.
◼ Бърз метод- с минимална помощ и рязка промяна на условията за заспиване или „Влез и Успокой“.
Този метод е разработен от експерта по детски сън д-р Ричард Фербер.При него се поставяте детето в леглото му, но се връщате, за да го успокоите на определени интервали. Плюсът тук е, че имате съвсем точна схема от минути, след които да се връщате. Методът е съпроводен също от плач, но не е толкова тежко като при първия, тук все пак влизате в стаята и детето се успокоява.
◼ Бърз метод с помощ - рязка промяна на условията, родителят е в стаята, но дава минимална помощ, постепенно отдалечаване, към тях спадат метода на стола (Ким Уест) и "Вземи-Остави" (Трейси Хог).
Както личи от имената им, вие сте в стаята и давате помощ при нужда, като всеки път е за по-кратко време и всеки път се отдалечавте все повече към вратата. Методът „Вземи-остави“ се практикува често у нас, но е подходящ за по-малки бебета, защото по-големите не само са тежички, но и се дразнят на това ту вземане, ту оставяне в леглото.
◼ Плавен с максимална помощ от родителите - максимална помощ от родител и с постепенна промяна на условията за заспиване - Фейдинг.
Прекрасен, нежен метод, който е много подходящ при малки бебета. Постепенно намалявате помощта, с която го приспивате, връщате при нужда, пак намалявате до пълно премахване. Супер щадящ метод, практически без плач, но с недостатък, че се случва бавно. Това често е проблем на и без това недоспалите родители, но ако не сте стигнали до крайно изтощение и бебето ви е малко, е чудесен метод.
◼ Максимална помощ от родител и малко по-рязка промяна на условията за сън. Това е методът, с който работим най-често в практиката.
Ние познаваме всички методи, но сме избрали конкретно този, защото резонира и на нашето разбиране за родителство. В него има последователни етапи, в които постепенно се намалява помощта, която давате на детето, но са за конкретен брои дни. Родителят е в голяма близост с детето, помага му, но следва нашите препоръки кое след кое се случва. Един такъв процес на приучаване на детето да заспива самостоятелно, съвсем реално може да се случи за около 4 седмици, като в това време е включено и времето за подготовка.
Ние правим и комбинации от всички тези методи, за да може максимално да отговорим на предпочитанията на родителите и темперамента на детето. Често се случва методите на работа да преливат, да започенем с един и според реакциите и предпочитанията на майката и дето да премине в друг. Но винаги работим плавно, меко и в синхрон със семейството.
