Отношението между братята и сестрите в семейството
Отношенията между братя и сестри, особено когато са деца, играят ключова роля в тяхното социално и емоционално развитие. Тези връзки се формират още от ранна възраст и могат да имат дълбоко влияние върху тяхното бъдеще.
Взаимоотношенията между братята и сестрите зависят от много фактори. Ето само малка част от тях:
◾Очакванията на родителите към всяко дете.
◾Вроденият темперамент на всяко дете. Имайте предвид, че се раждаме с почти 70% изграден темперамент, за сметка на почти 30% готов характер.
◾Личният опит на всяко дете в семейството.
◾Отношението на родителите към всяко от децата от една страна и обратното – отношението на всяко дете поотделно към родителите.
◾Някои психолози отдават голямо значение и на реда, в който се раждат децата.
Игрите са основен начин за изграждане на връзката между братята и сестрите.
Често те се занимават с общи играчки, създават общи светове и развиват въображението си заедно. Тези споделени преживявания им помагат да научат основни умения като споделяне, сътрудничество и уважение един към друг.
Отношенията между братята и сестрите могат да помогнат и за формиране на самостоятелност.
Когато имат взаимни връзки, децата могат да се чувстват по-сигурни да изразяват своето мнение и да развиват личността си.
Конфликтите също са част от отношенията между братята и сестрите.
Те могат да се борят за внимание, ресурси или територия. Тези моменти, въпреки че могат да изглеждат отрицателни, също предлагат възможност за учене на важни уроци за толерантност, разбирателство и разрешаване на конфликти.
Много родители сравняват децата си едно с друго и по този начин несъзнателно допринасят за техните враждебни отношения.
Важно е да се говори с децата за възможната причина, която стои зад раздразнението и конфликтите.
Въпреки различията и конфликтите, отношенията между братята и сестрите често се състоят от споделени спомени и близост. Те имат възможност да изграждат връзки, които ще продължат през целия им живот. Отношенията между братята и сестрите могат да допринесат за развитието на емпатията и подкрепата помежду им. Когато единият се нуждае от помощ или утеха, другият може да се научи да бъде подкрепящ и разбиращ.
По-големите братя и сестри често могат да бъдат модели за по-малките. Те могат да им предоставят възможности за учене, като споделят знания и умения или като дават пример с поведението си.
Братята и сестрите могат да бъдат източник на подкрепа и утеха, особено в трудни моменти. Подкрепата, която те предоставят един на друг, може да бъде от решаващо значение за укрепването на техните взаимоотношения.
Френската психоаналитичка Франсоаз Долто пише, че „няма безпроблемно възпитание, но най-важното е това да се знае и никога да не бъдат обвинявани децата за трудностите, които изпитват или ни създават.“
Ако имате две или повече деца, със сигурност бихте искали да ги сближите достатъчно, за да живеят в разбирателство и след десетилетия, дори, ако са в различни краища на света. Опитайте следващите съвети:
◾Направете план за време за всяко дете по отделно. Дайте си това време, в което да сте само с него, да го слушате, да споделяте, да правите нещо само и единствено вие, без да се включва другото дете.
◾Казвайте им не само негативните постъпки, но ги и хвалете, когато правят добри дела. Нека похвалата бъде за извършено действие, напр.“Благодаря, че сложи играчките си в коша.“, а не „Благодаря, ти си много подреден.“
◾Ревизирайте подхода си при спречквания. Изключително важно е да сте били свидетел на действието, за да може да коментирате безпристрастно. Но и да не сте видели със собствените си очи, отбелязвате само това, което наистина виждате, напр. „Ти искаш топката и ти искаш топката“. Бъдете медиатори, а не рефери, избягвайте да отсъждате в полза на по-малкото дете, което е честа практика. Избягвайте фрази като „Ти си по-голям, бъди добър“, „Бъди пример за сестра си“ или „Тя е по-малка. Дай й играчката“.
◾Не сравнявайте децата си. Колкото по-често чуват, че ги сравнявате, толкова повече ще се съревновават помежду си.
Клиничния психолог Еда Ергюр казва:
„Децата намират възможност да засилят социалните си умения, като решават проблемите си в края на конфликтите си. Така те стават готови да се справят с проблемите, които срещат в живота си извън семейството. Поради тази причина родителите трябва да избягват да участват или да се намесват в конфликти между братя и сестри. Би било подходящо те да имат отношение, което ги мотивира да решават проблемите си помежду си.“
Отношенията между братя и сестри са уникални и имат значителен ефект върху тяхното развитие. Те предоставят възможности за учене, разбирателство и развитие на социални умения, които ще ги формират като личности. Родителите играят важна роля в насърчаването на позитивните страни на тези взаимоотношения, като подкрепят тяхното сътрудничество и разбирателство през целия им растеж.
