Ще плаче ли бебето, докато го уча да заспива самостоятелно?
Актуализирано: 29.01
Какво са незбежните сълзи? Може ли да постигнем спокоен сън без нито една пролята сълза?
"Ще има ли плач?" Често това е първият въпрос, който ни задават родителите по време на консултация.
На този въпрос няма еднозначен отговор, защото има деца, които приемат промените без нито една сълза, но има и такива, които не са съгласни веднага и протестират. Как протестират – със сълзи, разбира се.
Канадският психолог и психотерапевт Гордън Нюфелд използва един великолепен израз – „неизбежни сълзи“ и той казва всичко.
Това са онези сълзи на бебето, които са неговата реакция към нещо различно, например, от опита да го приспите по нов начин, от промяна на асоциация за заспиване или просто вече играете по нови правила.
Това са онези сълзи, които са породени от съпротива към промяната. Детето е здраво, нахранено, в добро общо състояние, но просто негодува когато въвеждате промени в живота му.
От какво зависи дали детето ще плаче, докато правите промени по съня му или го учите за заспива самостоятелно?
Темперамент
Всички се раждаме с него и можем да му повлияем само на 30%. Това са типовете темперамети:
◼ Важно е да следите дали детето не е преуморено или пък, обратното - не си е доиграло достатъчно. Всяко излизане от нормата му, може да доведе до плач.
◼ За всяка промяна се изисква да мине време, поне 3 дни. Само така ще може да разберете дали новите техники работят, ако ли пък не - тогава да тествате нещо различно.
◼ Бъдете гъвкави в режима на сън и будуване. Например след дълга дневна дрямка, детето може да будува малко повече, както и обратното – след къса дрямка- сложете го мъничко по-рано за следващия сън.
◼ Няма научни изследвания как точно влияе плачът
върху развитието на бебето. ◼
От години не се правят такива изследвания, но от нашия професионален опит можем да кажем, че детето губи доверие.
Когато към нас се обръщат родители, първо пробвали да го научат да заспива самичко чрез по-твърди методи, процесът с нас върви бавно. Изисква се време първо детето да се почувства сигурно и спокойно и чак тогава започва да съдейства на родителите си.
Учените не са категорични дали и доколко бихме могли да травмираме бебето и изобщо какви са травмите, но ние препоръчваме - нека винаги някой да откликва на плача на бебето.
Не се тревожете от неизбежните сълзи, те са част от израстването на детето ви. То само казва – „Ха, защо приспиването е различно? Къде ми е гърдата, люшкането, подрусването...“
Това, разбира се, не се случва точно така. Но всъщност този плач е само протест от неразбиране защо нещо се случва по нов начин.
Бъдете спокойни, не му причинявате нищо лоша, напротив. Като не скачате веднага да го успокоите или вземете на ръце, му давате пространство да активира собствените ресурси за самоуспокоение. А детето има способности да го направи, само трябва да му ги покажете.
И още нещо много важно – тези сълзи са във ваше присъствие. Вие сте там, давате му подкрепа и любов, но му и позволявате да израства.
Така валидирате чувствата му и то от много мъничко разбира, че е нормално да изпитва и такива чувства.
